Старобългарски речник
хлѧбь 
хлѧбь - ж Водопад [образно] беꙁдъна беꙁдънѫ пріꙁꙑваетъ въ гласъ хлѩбеі твоіхъ. въсѩ вꙑсотꙑ твоѩ  влънꙑ твоѩ по мнѣ прѣідѫ СП 41.8 Изч СП Гр καταρράκτης хлѩбь Нвб Ø