Старобългарски речник
хлапъ
хлапъ
-а
м
Роб, слуга, прислужник
вратомъ ꙁатвореномъ гда велтъ въходт. нъ владꙑьскꙑ вамъ ꙗко ѹбогомъ хлапомꙿ. велꙙштѹ вьꙁꙙт сꙙ вѣьнꙑмъ вратомъ. прѣставьн съкрѹшен
С
465.11
Изч
С
Нвб
Срв
хлапе, хлапак ’малко момче’
