Старобългарски речник
хапат 
хапат -хапл҄ѭ -хапл҄еш несв Засягам с думи, уязвявам беꙁакон сътворхомъ. дрѹгъ дрѹга хапьѭште.  дрѹгъ дрѹга ꙗдѫште сам сꙙ ѹморхомъ С 135.22—23 Изч С Гр δάκνω Нвб Срв хапя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА