Старобългарски речник
хананескъ 
хананескъ -ꙑ прил МИ Ханаански, който се отнася до земята Ханаан ꙇ се жена хананеска. отъ прѣдѣлъ тѣхъ шедъш. въꙁъ  глѭшт. помлѹ мѧ г снѹ давдвъ. дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ М Мт 15.22 З СК хананеска ꙁемлꙗ ἡ Χαναάν Ханаан, земята на запад от р. Йордан нъ стъ на хананестѣ ꙁем богъ. а нъ вь егуптѣ С 366.11 Изч М З СК С Гр Χαναναῖος хананѣіскъ