Старобългарски речник
ханаанъ
ханаанъ
-а
м
ЛИ
Ханаан — син на Хам [Бит 9.18], прокълнат от дядо си Ной заради безчестието си [Бит 9.27, Втор 27.16]
ѡ веле несъмꙑшл҄ен льжхъ ѹтел҄ь. ѡ ослѹшьлвꙑхъ отьць. ѡ бѹхъ старьць. ѡ сѣмꙙ ханаана бесрамька
С
323.29— 30
Изч
С
Гр
Χαναάν
От
евр
Kena῾an