Старобългарски речник
х 
х I. Буквен знак. Двадесет и четвъртата буква от стб. азбука, назовавана хѣръ; в глаг. , в кир. х; в нвб. звук х II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱈ҃, х҃ = 600, DC В състава на сл. числ. мⷺца юⷧ҇ е҃ꙇ҃ сьнмъ стъхъ оць ꙇⷤе въ халкдонѣ. х҃ ћ҃. ⷳ҇ д҃ꙇ҃ сепⷠ҇тѧ А 150 b 27 А