Старобългарски речник
флау 
флау -ꙗ м ЛИ Флавий — един от 40–те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон ... жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ ҃м. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена ... еутух. флауі. леѡнт. агг҄ С 69.14 Изч С Гр Ζλαύιος Нвб Флавий м ЛИ Флавиан м ЛИ Флавия ж ЛИ СтИл,РЛФИ