Старобългарски речник
флавꙗнъ 
флавꙗнъ м ЛИ Флавиан Изповедник — цариградски патриарх [447—449 г.], свикал поместен събор [448 г.] в Цариград против монофизита Евтихий. Пр. на 16 февруари [памет и на 18 февруари; във византийски и славянски извори също на 16 и 17 февруари. През IX—X в. в Неделя Сиропустна и 12 ноември] неⷣ҇ сꙑропꙋстьⷩ҇. памⷮ҇ вав...нꙋ [!] СК 72b 14 неⷣ҇. сꙑропоⷭ. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ. влавѣнѹ патрархѹ.  лъвѹ. папежѹ рмъскѹ Е 4б 16 Изч СК Е Гр Ζλαβιανός влавѣнъ