Старобългарски речник
флософъ 
флософъ -а м Философ; мислител, който се занимава с основните въпроси на битието; мъдрец стꙑ кодратъ ... дѣаше ...  ѫꙁꙑ облежꙙштꙙ на н҄емъ. акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ веліааше  радовааше сꙙ. ꙗкоже ѹдт сꙙ елнъскꙑмъ флософомъ. крьстьꙗньстѣ мѫдрост С 105.21 курлъ флософъ Константин–Кирил Философ [826/827, Солун — 14.II.869, Рим]. Заедно с брат си Методий създател на славянската азбука, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на другите славянски литератури. Пр. на 14 февруари [Преставление на св. Кирил] и 11 май [Св. св. Кирил и Методий] мⷺца тоⷢ҇ г҃ ꙇ҃ стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа А 142b 12 мⷺца апрⷧ҇ е҃ ... ѹсьпенѣ прⷣ҇нааⷢ҇ оца наⷲ҇го. меѳодіа. архпа вꙑшнѧѩ моравъ. браⷮ҇ прⷣ҇го кѵрла флософа А 145b 23 Изч А С От гр φιλόσοφος Нвб философ ОА ВА ЕтМл БТР АР