Старобългарски речник
фле 
фле -ꙗ м ЛИ Името на дякон в Лаодикия, познато от житието на св. Артемий от Супрасълския сборник глагола кꙿ н҄емѹ свꙙтꙑ артемонъ. рабе бож флеа. шъдъ вьꙁвѣст владꙑцѣ момѹ свꙙтѹѹмѹ епскѹпꙋ С 225.20  не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа С 224.14—15 дꙗконе флеа. вдш двнѧѧ сѧ коꙁꙑ  лен. стоѧштꙙ блꙁъ града С 224.17 двьно ѹдо т мамъ съповѣдат флеа. днъ бо отъ леню ловѣьскомъ гласомъ глагола С 224.21 Изч С Гр Ζιλέας