Старобългарски речник
фарсе 
фарсе -ꙗ м Фарисей — представител на религиознополитическо течение в Юдея [II в. пр.н.е. — първите векове на н.е.] првѣсѧ же кънжьнц  фарсе. женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ.  поставьше ѭ по срѣдѣ М Йо 8.3 З рѣшѧ же емѹ фарсѣ. тꙑ о себѣ самъ съвѣдѣтельствѹеш М Йо 8.13 З А лвка дъва въндете въ црквъ помолтъ сѧ. еднъ фарсѣ а дрѹгꙑ мꙑтарь М Лк 18.10 З А СК пакꙑ же въпрашаахѫ  фарсѣ како проꙁьрѣ М Йо 9.15 З А бѣ же лвкъ отъ фарсѣ. нкодмъ мѧ емѹ. кънѧѕъ юдескъ М Йо 3.1 З А горе вамъ фарсѣемъ ѣко десѧтнѫ даате отъ мѧтꙑ  пганъ  вьсѣко ꙁелѣ. ꙇ ммо ходте сѫдъ. ꙇ любъвъ бжѭ М Лк 11.42 З. Срв.Мт 23.23 М ЗI се естъ кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі К 7b 29 на ѹтрꙗ стъ по пꙙтьцѣ. събърашꙙ сꙙ архере  фарсе къ платѹ глагол҄ѫште С 439.18  їꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣть сътворшꙙ С 401.29 мол нѣкꙿто фарсе га да ꙗстъ сь н҄мъ  вьлѣꙁъ въ домъ фарсеѡвъ вьꙁлеже С 390.26 М З А СК К С Гр Ζαρισαῖος фарꙑсѣ фарсеі фарсѣ фарсѣі Нвб фарисей ОА ВА ЕтМл БТР АР