Старобългарски речник
фалековъ
фалековъ
прил
притеж
ЛИ
Фалеков, който е в някакви отношения с Фалек — син на Евер [Бит. 10.25, 11.26]; според новозаветната традиция един от прадедите на Христос
ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ ... серѹховъ. рагавовъ. фале(к)овъ. еверовъ
М
Лк 3.35
Изч
М
З
Гр
τοῦ Ζάλεκ
От
евр
ЛИ
Peleg ’разделение’