Старобългарски речник
ѹтрьнѫт 
ѹтрьнѫт -ѹтрьнѫ -ѹтрьнеш св Изтръпна, вцепеня се, схвана се ѡ скврьнавꙑма ногама како не ѹтрьпоста т. како не ѹстрашшꙙ сꙙ мꙋ влас. съ мраьнꙑмъ емѹ ѹмомъ. о томъ же о толцѣ С 66.1—2 Изч С Гр ναρκάω Нвб утръпна НГер ЕтМл утръпнал прич ДА