Старобългарски речник
ѹтворт сѧ 
ѹтворт сѧ -ѹтворѭ сѧ -ѹтворш сѧ св 1. Приготвя се, подготвя се жена нѣкаꙗ по боьстью ѹтворвъш сꙙ. пршълъствѹѭшт вь нѣкꙑхъ дал҄ьнхъ мѣстѣхъ пѹстꙑн҄ꙙ. въ ꙙꙁѫ лютѫ въпадꙿш.  отъ обꙑънꙑхъ враевъ отъаꙗвъш сꙙ. молтвѫ сътвор къ бв С 559.8—9 2. Възстановя се, оздравея, излекувам се по томь же пакꙑ въꙁлож рѫцѣ на о его. ꙇ сътвор  проꙁьрѣт. ꙇ ѹтвор сѧ  ѹꙁьрѣ вьсѧ свѣтъло М Мк 8.25 Изч М З С Гр ἀποκαϑίσταμαι Вж. при ѹтворт Нвб