Старобългарски речник
ѹстрабт сѧ 
ѹстрабт сѧ -ѹстраблѭ сѧ -ѹстрабш сѧ св Оздравея, поправя се, укрепна тъгда цѣсарь ѳеѡдос съ ьстѭ то прмъ. просꙙ свꙙтааго кръштенꙗ.  крьст сꙙ тѹ сѫштмъ епскѹпомъ ахолмъ солѹна града. въ мꙙ отьца  сꙑна  свꙙтааго дѹха. ѹстрабвъ же сꙙ по мноꙁѣхъ дьнехъ въ костантн҄ь градъ прде С 197.29 Изч С Гр ἀναρρώννυμαι Вж. при ѹстрабт Нвб