Старобългарски речник
ѹставл҄ень
ѹставл҄ень
-ꙗ
ср
Устав, правило; символ
вьсемѹ подъ сльньцѹ жвѫштїмꙿ. вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ. повѣдавъш коньстатнѹ цѣсарѹ. такожде вѣроват. акꙑ състольнкѹ сѫштѹ ѹставьню правꙑѧ вѣрꙑ. же прмъ вѣровавъ. отъ бога бꙑт вѣрънѹѹмѹ прѣданю. ст прмат
С
189.21
Изч
С
Гр
ὅρος
ѹставьн
Нвб
уставление
остар
ВА
Срв
установление, [по]становление