Старобългарски речник
ѹрѣꙁат 
ѹрѣꙁат -ѹрѣжѫ -ѹрѣжеш св 1. Отрежа, отсека ꙇ се еднъ отъ сѫщтхъ (!) съ смъ. простеръ рѫкѫ ꙁвлѣе ножъ сво. ꙇ ѹдарь раба архереова. ѹрѣꙁа емѹ ѹхо М Мт 26.51 З, А, Б. Срв.Мк 14.47 М, З;Йо 18.10 М З А СК гла еднъ отъ рабъ архереовъ. ѫжка сꙑ. емѹже ѹрѣꙁа петръ ѹхо. не аꙁъ л тѧ вдѣхъ въ врътѣ съ н҄мь З Йо 18.6 А СК 2. Обрежа [религиозно действие според еврейския обичай]  аще кꙿто хотѧ своеѩ плът ѹрѣжетъ. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетⷭ҇ъ о хлⷠ҇ѣ о вⷣ҇о СЕ 103а 19—20 ѹрѣꙁат ѩꙁꙑкъ γλωσσοτομέω Отрежа езика някому  повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же  ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат.  сътворшꙙ тако С 268.19—20 Изч М З А СК Б СЕ С Гр ἀφαιρέω ἀποκόπτω Нвб урежа, урязвам ОА ЕтМл РРОДД орежа, орязвам БТР АР ДА