Старобългарски речник
ѹроьнъ 
ѹроьнъ -ꙑ прил Определен, отреден вееръ сꙑ бѣ тъгда. лма ѹбо домѹ не мѣаше владꙑка. сего дѣлꙿма ѹбо глагол҄ѫтъ кде хоштеш ѹготовамъ т ꙗст пасхѫ. не мамъ хлѣвнꙑ ѹроьнꙑ. не мамъ кѫштꙙ н домѹ С 416.4 Изч С Гр ὡρισμένος Нвб Срв уречен ОА ЕтМл БТР АР