Старобългарски речник
ѹптѣнъ 
ѹптѣнъ -ꙑ прич прил 1. Охранен, угоен  прведъше телецъ ѹптѣнꙑ ꙁаколте. і ѣдъше да веселмъ сѧ М Лк 15.23 З А СК онъ же рее емѹ ѣко братръ тво прде. ꙇ ꙁакла отцъ телецъ ѹптѣнꙑ ѣко съдрава  прѩтъ М Лк 15.27 З А СК егда же снъ сь. ꙁѣдꙑ твое мѣне съ любодѣіцам прде. ꙁакла емѹ тельць ѹбптѣнꙑ [!] СК Лк 15.30 ꙇ самъ хъ бъ нашъ. радѹетъ сѧ съ стꙑм аћлꙑ его. ꙁакалаѩ тебѣ телець ѹптѣнꙑ СЕ 90b 21 2. Като същ. ѹптѣнаꙗ ср мн τὰ σιτιστά Угоен добитък [за клане] пакꙑ посъла нꙑ рабꙑ. глѧ рьцѣте ꙁъванꙑмъ се обѣдъ мо ѹготовахъ. юньц мо  ѹптѣнаа сколена  вьсѣ готова. прдѣте на бракъ М Мт 22.4 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 18—19 Изч М З А СК СЕ Гр σιτευτός Нвб Срв питая несв питание ср питаем прич прил