Старобългарски речник
ѹорѫжт сѧ 
ѹорѫжт сѧ -ѹорѫжѫ сѧ -ѹорѫжш сѧ св Въоръжа се, сдобия се с оръжие егда крѣпъкꙑ ѹорѫжь сѧ хрантъ сво дворъ. вь мрѣ сѫтъ мѣнѣ его М Лк 11.21 Изч М Гр καϑοπλίζομαι Вж. при ѹорѫжт Нвб