Старобългарски речник
ѹмѫдрꙗт 
ѹмѫдрꙗт -ѹмѫдрꙗѭ -ѹмѫдрꙗш несв Правя някого мъдър; просвещавам ꙁаконъ гнъ непореенъ обраштаѩі дшѩ. съвѣдѣнъе гне вѣръно ѹмѫдрѣѩ младенъцѩ СП 18.8 Изч СП Гр σοφίζω ѹмѫдрѣт Нвб Срв умъдрям остар ВА НГер ЕтМл