Старобългарски речник
ѹмѣт 
ѹмѣт -ѹмѣѭ -ѹмѣш несв 1. Умея, мога аще ѹбо вꙑ лѫкавьн сѫште. ѹмѣете даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ вашъ же естъ ннбсехъ. дастъ благаа просѧщмъ его М Мт 7.11 З. Срв.Лк 11.13 М З А СК ꙇ ютро дьнесь ꙁменъ. ръмънѹетъ бо сѧ дрѧселѹѩ нбо. лце ѹбо нбс ѹмѣете расѫждат. а ꙁнаменѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 З ѵпокрт лце небѹ  ꙁем ѹмѣате скѹшат. а врѣмене сего не скѹшаате М Лк 12.56 З аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ псⷧ҇амъ.  ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ СЕ 103b 23—24 ѹстрашаѭ сꙙ оного огн҄ѣ. а прѣтмааго вам не боѭ сꙙ. ꙗко клеврѣтъ м стъ ѹмѣтъ говѣт. небрѣгѫштїхъ о кѹмрѣхъ С 88.8 то  сѫд го не послѹшатꙿ. ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаꙿго же не ѹмѣтъ тако бесѣдоват С 382.21 2. Зная, разбирам  въꙁврашть сѧ обрѣте ѩ пакꙑ съпѧштѧ. бѣашете бо мъ о тѧготьнѣ. ꙇ не ѹмѣхѫ ъто бѫ отъвѣштал емѹ М Мк 14.40 З онъ же отъвръже сѧ глѧ. не ѹмѣѭ н съвѣмь то тꙑ глш. ꙇ ꙁде вонъ на прѣдъдворе. ꙇ кокотъ вьспѣтъ М Мк 14.68 З  двлѣахѫ сѧ юде глаголѭште. како сь кънгꙑ ѹмѣатъ. не ѹь сѧ М Йо 7.15 З А не ѹмѣт σκέπτομαι Не зная [какво да правя]; недоумявам ѫтроба дьмѣꙿше сꙙ.  младеншть ѫтрь двжааше сꙙ. марꙗ же ꙿто сътворт не ѹмѣаше С 239.29—30 тъьно ѹмѣѩ хꙑтрьць ἀντίτεχνος Съперник по майсторство, по умение [вещина] много же ѹбо  вьнѣшьнꙑхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат. ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 13 ѹмѣт кън҄гꙑ οἶδα γράμματα Грамотен съм дадꙙтъ сꙙ рее кн҄гꙑ пеатьлѣнꙑѧ. мѫжѹ ѹмѣѭштѹ кн҄гꙑ С 247.1 Изч М З А СК СЕ С ЗЛ Гр οἶδα γιγνώσκω ꙋмѣт Нвб умея ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА