Старобългарски речник
ѹмꙑт 
ѹмꙑт -ѹмꙑѭ -ѹмꙑш св Умия, измия тꙑ же постѧ сѧ помаж главѫ своѭ. і лце твое ѹмꙑ М Мт 6.17 З А СК не ѹмꙑвенъ ἄνιπτος Неумит по томь же въпрашаахѫ  фарсе  кънжьнц. по ьто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣдааню старецъ. нъ не ѹмъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ М Мк 7.5 З ѹмꙑт ноꙃѣ νίπτω τοὺς πόδας Умия, измия краката [староеврейски обичай, получил в християнската религия символично значение] прде же къ смонѹ петрѹ. ꙇ гла емѹ тъ. г. тꙑ л мо ѹмꙑеш ноѕѣ М Йо 13.6 З А СК егда же ѹмꙑ ноѕѣ хъ. прѩтъ рꙁꙑ своѩ  въꙁлеже пакꙑ М Йо 13.12 З А СК аште ѹбо аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь  ѹтель. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмꙑват ноѕѣ М Йо 13.14 З А СК прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба СЕ 46b 21—22 тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. прѧстьнка і створі К 7b 37 ѹто ꙗко онъ бол҄. мѹже ѹмꙑ ноꙁѣ мьн҄. нъ съпасъ ѹмꙑ ноꙁѣ прѣдавъшоѹмѹ  юдѣ. съ ѹенкꙑ бо бѣ С 303.21, 22 дѫштѹ же мѹ пѫтемь сьрѣте  братъ нѣкꙑ. мꙑ въ стнѫ хса вь себѣ.  прнѹд го.  вьведе  вь клѣтькѫ своѭ.  ѹмꙑвъ мѹ ноꙁѣ.  вьса любьвьнаꙗ обаввъ С 524.8—9 ѹмꙑт рѫцѣ [сво] ἀπονίπτομαι τὰς χεῖρας, νίπτομαι τὰς χεῖράς μου Измия си ръцете [ритуал като символ за пречистване и невинност] вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ. не повненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго. вꙑ ѹꙁьрте М Мт 27.24 З А СК фарсе бо  вьс юде. аште не ѹмꙑѭтъ рѫкѹ търѫште не ѣдѧтъ. дръжѧще прѣдаане (е) старецъ М Мк 7.3 ѹмꙑѭ въ неповінꙑхъ рѫцѣ моі.  обідѫ олътаръ твоі гі СП 25.6 ї рѣхъ ѹбо въсѹе оправьдхъ сръдьце мое. ї ѹмꙑхъ въ неповінънꙑхъ рѫцѣ моі СП 72.13 М З А СК СП СЕ К С Гр νίπτω νίπτομαι ἀπονίπτομαι Вж. при ѹмꙑват Нвб