Старобългарски речник
ѹмрьщвлꙗт 
ѹмрьщвлꙗт -ѹмрьщвлꙗѭ -ѹмрьщвлꙗш несв Умъртвявам, убивам; предавам на смърт някого ѣко тебе рад ѹмръщвлѣем есмъ вьсь денъ. вьмѣнішѩ нꙑ ѣко овъцѩ на ꙁаколенье СП 43.23 тꙑ бо ес бъ нашъ. покаꙁаѩ не ѹмръщвѣѩ. ꙇ творѧ вꙿсѣ въ благодѣть нашѭ ꙇ жвотъ СЕ 25а 14 влко гі бже нашъ. ꙇмѣѩ еднъ бесъмрътъство. жвꙑ въ свѣтѣ непрстѫпьнѣ. ѹмръщвѣѩ  жвѧ СЕ 57b 16—17 сь гь бетъ тѧ. ꙇ ѹмръщвѣетъ тѧ. распенꙑ сѧ на распонѣ въ третьꙇ (!) асъ СЕ 50а 23—24 Образно. адъ мѧтетъ сꙙ. дꙗволъ сѣтѹтъ. грѣхъ ѹмрьштвꙗтъ сꙙ. дѹс лѫкавьн прогонм бꙑваѭтъ С 479.20 ѹмрьщвлꙗт сѧ Изч СП СЕ С Гр ϑανατόω νεκρόω ἀποκτείνω ѹмръщвѣт ѹмръщвлѣт ѹмрьштвꙗт Вж. при ѹмрьтвт Нвб