Старобългарски речник
ѹмрьтт 
ѹмрьтт -ѹмрьщѫ -ѹмрьтш св 1. Умъртвя, уморя, убия  вдꙙтъ беꙁъ ою. съꙁъдавъшааго многоотел҄ьнаꙗ.  лежтъ въꙁнакъ въскрѣшене вьсѣмъ.  ѹмрьштенъ бꙑваатъ богъ пльтѭ С 456.6 Погубя. рекше ꙗкоже югъ. топлѣ вьꙁвѣꙗвъ помрьꙁъшꙙѧ водꙑ. на прьво стъство водъно прводтъ сце  насъ. же грѣхомъ дꙗвол҄емъ ѹмрьштен смъ.  акꙑ югъ вьꙁвѣꙗвъш благодѣть хрстосовѫ на прьво стьство прведе нетьлѣньꙗ С 349.9 2. прич мин страд a) Като прил. ѹмрьщенъ a) Безжизнен, вкочанѐн, парализиран пршъдъ же  ѹмръштено мꙑ тѣло вьсе.  лце раскрвьно С 561.26—27 ѹмрьщен м мн [οἱ] νεκρωϑέντες Мъртвите вьсѣхъ добръ. тъ бо спрьва нꙑ сътворлъ. отъ не сѫштааго вь сѫште прведъ. тъ  нꙑнѣ гꙑбнѫштꙙ съпаслъ. ѹмрьштенꙑ ожвлъ.  непрꙗꙁнна протвъства отꙙтъ С 479.30 Изч С Гр νεκρόω ѹмрътт Нвб Срв умъртвя, умъртвявам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА