Старобългарски речник
ѹмрьтвѣт
ѹмрьтвѣт
-ѹмрьтвѣѭ
-ѹмрьтвѣш
св
Умра, загина; бъда умъртвен
прсꙙꙁ къ пльт м сьставьнѣ беꙁъ ловѣьскааго сѣмене. прсꙙꙁ къ пльт страдавъшї вол҄еѭ моѭ. прсꙙꙁ къ пльт мое ѹмрьтвѣвъш васъ дѣлꙗ. нь не погрѫꙁвьше сꙙ. отъ сьмрьтнааго тьлѣньꙗ
С
503. 29—30
Изч
С
Гр
νεκρόομαι
Нвб
Срв
умъртвявам, умъртвя
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР