Старобългарски речник
ѹмрьтвь 
ѹмрьтвь -ꙗ ср Смърт, кончина  отіде въ ећѵпетъ.  бѣ тѹ до ѹмрътвѣ родова А Мт 2.15 нъ сего нѣмь съпсаѭштмъ. оставьѭ съповѣдат добрѣ бо вдѣ. ꙗко мноꙁѣмъ васнь по того ѹмрьтв спѣшьнѣ бѫдетъ съѱат С 302.4 стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его. кого отъмьштенꙗ ште жва вдѣвъше сьвꙙꙁана бѣжашꙙ.  по ѹмрътв л хотѣахѫ ꙁа н҄ь дръꙁоват С 441.22— 23 Изч А С Гр τελευτή ἀποβίωσις ѹмрътв Нвб Срв умрътие ’умиране, смърт’ диал НГер ДА