Старобългарски речник
ѹморт 
ѹморт -ѹморѭ -ѹморш св Уморя, умъртвя, убия люд твоѩ гі съмѣрішѩ. ї достоѣніе твое оꙁълобішѩ. въдовіцѩ і сіра ѹморшѩ. ї прішельца ѹбшѩ СП 93.6 мѫтел҄ь же вдѣвъ свꙙтаꙗ. не прмъша врѣда нкакогоже. вьꙁбѣсвъ сꙙ дастъ о н҄ею отъвѣтъ. меемъ ѹморт ꙗ С 185. 1—2  пакꙑ мъ ꙁа ѹꙁдѫ конꙗ цѣсара. рее къ цѣсарѹ дръꙁостьѭ. тꙑ ѹбо ѡ цѣсарѹ. ѹморт мꙙ хотѣаше въвръгъ мꙙ въ тнѫ С 194.8 ꙁатворта  вь темнц съ въсѣкоѭ скръбьѭ.  вергꙑ наложта на вꙑѭ мѹ. доньдеже обрашть сꙙ ѹморѫ . по сѹтьнѣѣмъ го прореен С 195. 24 такожде господ.  пр мьнѣ грѣшьнѣѣмъ твоѭ слоѭ.  твомъ божьствомъ ꙁвѣр сѧ ѹмор С 229. 13  нѣстъ ного бога раꙁвѣ мене.  славꙑ моѧ номѹ не дамъ ... аꙁъ ѹморѫ  ожвьѭ.  нктоже стъ же ѹбѣжтъ рѫкѹ мою С 263.5—6 пото бол вашꙙ ꙁбвате. враа хъ ѹморт хотꙙште. нъ семѹ вьсемѹ вна ꙁълаꙗ ꙁавсть С 388.21 Образно. послѹшанмъ же мѫтелꙗ враждѫ ꙗко меемъ отъсѣе. ꙁатворенмъ же  мльанмъ паѭнꙑ хѹждъшѫѭ славѫ ѹмор С 274.15 СП С Гр ϑανατόω ἀποκτείνω ἀποκτέννω ἀναλίσκω ἀναιρέομαι ϑάνατοι Нвб уморя [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА