Старобългарски речник
ѹмрат 
ѹмрат -ѹмраѭ -ѹмраш несв 1. Умирам, преставам да живея ꙇдеже ръвь хъ не ѹмраатъ. ꙇ огнь не ѹгасаатъ М Мк 9.44 З. Срв.Мк 9.46 М, З;Мк 9.48 М З сътънкѹ же етерѹ рабъ болѧ ꙁълѣ ѹмрааше. ꙇже бѣ емѹ ъстенъ М Лк 7.2 З А СК ї ѹтвръді сѩ въ вѣкъ жвъ бѫдетъ до конъца. не ѹꙁъртъ пагѹбꙑ егда відтъ прѣмѫдроі ѹміраѭщѩ СП 48.11 жде ѹміраѩі не оставітъ лі въсего. нже сънідетъ съ німъ слава домѹ его СП 48.18 не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.4 въстрꙙсе сꙙ.  огн҄ь велкъ наꙙ жешт . ꙗкоже съпадъшѹ сꙙ мѹ съ конꙗ ѹмрат. прнесъше же одръ въꙁложвъше  на н҄ь прнесошꙙ въ преторъ С 221.28— 29 не можевѣ ѹбо вѣроват въ ловѣка. же мало пожвъ ѹмратъ.  погрѣбатъ сꙙ ꙗко  мꙑ С 258.12 2. Прич. сег. деят. a) Като прил. ѹмраѩ a) τελειούμενος Умиращ, който умира тьлѣн пробрꙙштѫ. нъ пае да прѣобждѫ подобънострастъна ловѣка. дьнесь сѫшта а ѹтрѣ ѹмраѭшта С 165.3  ѹꙁьрѣ въ папрьтѣ тоѧ ьстънꙑѧ црькъве. мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта  ѹмраѭшта С 296.7 b) ѹмраѭще м мн οἱ ἀποϑνῄσκοντες Тези, които умират; смъртните лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹітелю вашемѹ омрѹ. же сьвѣштатꙿ. неподобно стъ о ѹмраѭштхъ хвалт сꙙ С 126.14 не ѹмраѩ ἀϑάνατος Който не умира, безсмъртен отънѫдь дръжтъ. дръжꙙштааго мѫтел҄ьство.  вонꙑ свомъ блстанмъ. не ѹмраѭштмъ о н҄емъ. плькомъ нꙑ. беꙁдрѣкѹ вꙙжетъ С 462.15 М З А СК СП С Гр τελευτάω ἀποϑνῄσκω ѹмірат Нвб умирам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА