Старобългарски речник
ѹмалт 
ѹмалт -ѹмалѭ -ѹмалш св 1. Намаля, направя нещо да стане помалко, съкратя ѹмаллъ есі день врѣмені его. облѣлъ  есі стѹдомь СП 88.46 2. Намалея, стана по–малък на количество  блгс ѩ  ѹмьножішѩ сѩ ѕѣло.  скотъ їхъ не ѹмалі СП 106.38 3. Прич. мин. страд. като прил. ѹмал҄енъ, –ꙑ a) Смирен гі бже нашъ. прм ѹмаленѫѭ нашѭ слѹжъбѫ. ѣко раб недостон сѫще. еже т бѣхомъ длъжън сътворт. сътворхомъ СС IIа 2 прм гі ѹмаленое се сповѣдане. грѣшънааго раба твоего. ꙇ прѣклон сѧ клюбемь на щедротꙑ твоѩ. ꙇ не отъврат лца твоего влко отъ мꙿне СЕ 77b 19 ꙇ прꙇм ѹмаленое се мое молене. еже т въꙁдаѭ ꙁа сѧ. ꙇ ꙁа правовѣрънꙑѩ рабꙑ твоѩ СЕ 79b 4 b) ἁμαρτωλός Грешен, нищожен тѣмьже  аꙁъ ѹмаленꙑ. недостонꙑ рабъ. съ страхомь  трепетомь. вельм вьпѭ  глѭ СЕ 3b 14 Изч СП СС СЕ Гр σμικρύνω ѹмаліт Нвб умаля [се], умалявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР