Старобългарски речник
ѹкорент сѧ 
ѹкорент сѧ -ѹкоренѭ сѧ -ѹкоренш сѧ св За растение — вкореня се, пусна корени аꙁъ ѹбо вьшъдъ к н҄емѹ.  страшъно дѫба ѹдо вдѣвъ. расмаштрѣхъ прлежьнѣ. како ѹкорен сꙙ.  аште матъ распалнѫ камꙑ.  обрѣст не могохъ ꙗкоже м въсѹдвъшѹ сꙙ решт С 301.4 Образно. ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ. ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже. на творѧщѧѩ таковаа. ꙇ ѹкорент сѧ вь нхъ нанаетъ. тьлтель дшъ СЕ 91b 23 Изч СЕ С Гр ῥιζόω ῥιζόομαι Вж. при ѹкорент Нвб