Старобългарски речник
ѹжастьнъ 
ѹжастьнъ -ꙑ прил 1. Ужасѐн, потресен она же прѣславно то вдѣвъш  вꙿ себѣ бꙑвш. вдѣѣше бо рѫкѫ стааго отъ огнꙗ ѹже вьсѫ ꙁгорѣвꙿшѫ. въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше ... стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е. вьстан жено.  сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ отъ ꙁемьѧ С 517.9 2. Ужа̀сeн; който буди страх, ужас  їꙁдоста ꙁ гроба съ страхомъ  радостѭ. пото. ѹꙙстьно (вм. ѹжастьно, Север., с. 351, бел. под линия) орѫд вдѣшꙙ  прѣславьно. гробъ тъштъ С 445.25—26 Изч С Гр ἐνεός ἔκπληκτος Нвб Срв ужа̀сѐн ОА ВА ЕтМл БТР АР