Старобългарски речник

ѹдобь^I

ѹдобь прил неизм ѹдобь погꙑбень τὸ εὐάλωτον Склонност, предразположение бже вѣдꙑ немощь. ꙇ ѹдобь погꙑбене рода ла. ꙇ мꙑсле нашхъ ѹмъ. авлѣѩ раꙁѹмѣѩ СЕ 24а 8—9 СЕ Нвб Срв удобен ОА ЕтМл БТР АР