Старобългарски речник
ѹдворьнкъ 
ѹдворьнкъ -а м Съжител [образно] ѡ ꙁавст ꙗже не тобоѭ ꙁавстьлвꙑмъ жт дастъ.  їмѣѭштхъ тꙙ велм мѫꙙште. ѡ ꙁавст любꙿв вражда. мрѹ сѫпостатъ. ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран. тъмьнꙑ цвѣте С 388.28 Изч С Гр ὁ σύνοικος Нвб Срв дворник книж остар ОА ВА РБЕ