Старобългарски речник
ѹгнѣꙁдт сѧ
ѹгнѣꙁдт сѧ
-ѹгнѣждѫ сѧ
-ѹгнѣꙁдш сѧ
св
За птица — свия гнездо
кедрꙑ ліванъскꙑѩже есі насадлъ. тѹ пьтіцѩ ѹгнѣꙁдѩтъ сѩ. еродово жіліще обладает ім
СП
103. 17
Изч
СП
Гр
ἐννοσσεύω
Нвб
угнездя се
диал
Дюв