Старобългарски речник
ѹгаст 
ѹгаст -ѹгашѫ -ѹгасш св 1. Угася, изгася трьст съкрѹшенꙑ не прѣломтъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не ѹгастъ. доньдеже вьꙁведетъ на побѣдѫ сѫдъ М Мт 12.20 З А СК огн҄ь вода ѹгастъ. а ꙁавст тъмам стоьнц ѹтел҄ь не ставꙙтъ С 399.20 Образно. поработхъ сѧ окаанꙑ. лѫкавънꙑмь огражденемь. ꙇже ѹгасвъше свѣтъ тво бꙑвъше въ мнѣ СЕ 78а 23 ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ. вь немьже въꙁможетъ вꙿсѧ стрѣлꙑ непрѣꙁннꙑ. раждеженꙑѩ ѹгаст СЕ 94а 8 не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ. готово гнльно свѣштло тѣлесе мѹ раꙁорꙙтъ. нъ свѣштꙙ божъства мѹ ѹгаст не могѫтъ С 402.17 вьнде платъ въ претор. попѹштаѧ ꙗрост ждовьстѣ. ѹгаст покѹшаѧ сꙙ неѹгасмꙑ пламъ С 435.2—3 Потуша. благословьнъ с г бе вьсѣхъ вѣкꙿ ... беꙁълобенъ сꙑ  благъ. ꙗв сꙙ нама ѹгаст слѫ огꙿн҄ѣ С 6.1 2. Прен. Смиря, усмиря, потисна нѣкꙑ отъ н҄хъ. хотꙙ съспоспѣшнкъ [!] свохъ ѹгаст бѣшень. въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго С 557.30 Изч М З А СК СЕ С Гр σβέννυμι ѹгасіт Нвб угася, угасявам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА