Старобългарски речник
ѹвѧст 
ѹвѧст -ѹвѧꙁѫ -ѹвѧꙁеш св Увенчая, украся с венец [образно] дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ.  ѧже вьсѫдѹ господьнꙙ црькъв вьꙁвеселшꙙ  ѹвꙙꙁошꙙ С 319.4 нъ н по ꙁаконънꙑмъ цвѣтломъ. съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше. свѣтьл свѣтъло ѹвꙙст. въ црьквьнѣѣмъ лкѹѭтъ рьтоꙁѣ С 335.8 въ подвꙁан мѫеньстѣѣмъ съконьашꙙ сꙙ ...  страстьнꙑмъ  не тьлѣѭштмъ. н ѹвꙙдаѭштмъ вѣньцемъ ѹвꙙꙁошꙙ сꙙ С 256.20 ѹвѧст сѧ Изч С Гр καταστέφω στεφανόω ἀναδέω ѹвꙙст Нвб увежа, увезвам диал НГер ЕтМл