Старобългарски речник
ѹвѣщават сѧ
ѹвѣщават сѧ
-ѹвѣщаваѭ сѧ
-ѹвѣщаваш сѧ
несв
Разобличавам се, разкайвам се
свом грѣхꙑ сам сꙙ ѹвѣштаваѭтъ. съгрѣшенмъ простꙑнꙙ просꙙтъ. отъ ловѣколюбьца сѫдѧ
С
390.12
Изч
С
Гр
κατηγορέω
ѹвѣштават сꙙ
Нвб
увещавам се
ОА
АР
