Старобългарски речник
ѹвѣрт сѧ 
ѹвѣрт сѧ -ѹвѣрѭ сѧ -ѹвѣрш сѧ св 1. Уверя се, убедя се, повярвам аꙁъ га  ха  ба навꙑкохъ. обскахъ рѫкѫ  стнѫ обрѣтохъ.  свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ С 510.19—20 2. Потвърдя се, окажа се верен въꙁдвігѫ рѣкꙑ гласꙑ своѩ ... двьнꙑ вꙑсотꙑ морьскꙑѩ двенъ въ вꙑшьніхъ гь. съвѣдѣніѣ твоѣ ѹвѣршѩ сѩ ѕѣло СП 92.5 Изч СП С Гр πιστόομαι Вж. при ѹвѣрт Нвб