Старобългарски речник
ѹбоца 
ѹбоца -ѧ м 1. Убиец; човек, който убива  ꙗже бѣ лѣпо крꙑт пленцꙙ. тѣм ѹбт ѹбоцъ  достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ  правьдвꙑѧ мѫте С 397.30 кꙑ сцъ ꙁаконъ ѹбоцꙙ пѹштат.  же ѹбнꙑмъ жꙁнь датъ. того погѹбт С 398.7 2. Унищожител, изтребител не ꙁавстьлвꙑхъ невдѣню. нъ хвалꙙштхъ богопоꙁнаню. не ѹбоцъ непрꙗꙁньствѹ. нъ младꙑхъ беꙁълобю С 340.25 Изч С Гр φονεύς ὁ φονῶν Вж. при ѹбца Нвб