Старобългарски речник
ѹбаловат 
ѹбаловат -ѹбалѹѭ -ѹбалѹш св Излекувам, изцеря ꙇл кꙿто плаѧ сѧ ꙇ прпадаѩ. къ враев семѹ. не ѹбалѹетъ сѧ СЕ 84а 3—4 і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші К 4b 1—2 ѹбаловат сѧ Изч СЕ К Гр ϑεραπεύω Нвб Срв балност ’болка’ ж ДА