Старобългарски речник
тѫьнъ 
тѫьнъ -ꙑ прил същ тѫьн м мн ὀμβρήματα Потоци, ручеи, рекички ѣкоже положі въ егѹптѣ ꙁнаменіѣ. ї юдеса своѣ на пол танеосѣ. ї правраті въ кровъ рѣкꙑ їхъ. ї тѫьнꙑѩ іхъ. ѣко да не піѭтъ СП 77.44 Изч СП Нвб Срв тучен ’сочен’ ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР