Старобългарски речник
тѫа 
тѫа -ѧ ж Дъжд, порой глааше же  народомь. егда ѹꙁьрте облакъ въсходѧщь отъ ꙁападъ. абе глете ѣ(к)ко тѫа грѧдетъ.  бꙑваатъ тако М Лк 12.54 З можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ въ жтьнц сво лежꙙштѫ  хранꙙ ѭ. дъждѹ же  тѫамъ  громѹ.  мльнꙗмъ находꙙштемъ С 266.3 Изч М З С Гр ὄμβρος νιφετός Нвб туча остар АК РРОДД