Старобългарски речник

тѧготьнъ

тѧготьнъ -ꙑ прил За очи — натежал за сън ꙇ пршьдъ пакꙑ обрѣте ѩ съпѧштѧ. бѣсте бо о ꙇмъ тѧготьнѣ З Мт 26.43 А, СК. Срв.Мк 14.40 Изч М З А СК Гр βεβαρημένος καταβαρυνόμενος Нвб теготен ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР ДА