Старобългарски речник
тьлѣнь 
тьлѣнь -ꙗ ср Тление, разложение, унищожение алеѯандръ рее. пожрьт м велш  оставт стнѫ ...  въ бестьлѣнѣіхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ С 164.30 прсꙙꙁ къ пльт мое ѹмрьтвѣвъш васъ дѣлꙗ. нь не погрѫꙁвьше сꙙ. отъ сьмрьтнааго тьлѣньꙗ С 504.1 гь мо  богъ мо ... тꙑ грѣха въ пльт отꙿсѫд. тꙑ сьмрьть вь пльт ѹмрьтв. тꙑ бестьлѣнмъ тьлѣнь отъгъна С 505.26 Образно.  палцеѭ желѣꙁноѭ пасетъ.  акꙑ съсѫдꙑ глннꙑ. тьлѣн ѹма съвръшꙿшѧѧ сꙙ сътъретъ С 336.9 Изч С Гр φϑορά σαϑρότης тьлѣн Нвб тление книж остар ОА ВА БТР АР