Старобългарски речник
тьꙁьньнъ 
тьꙁьньнъ -ꙑ прил същ тьꙁьньнꙑ м ед Този, който е наречен със същото име въꙁнесъ сѧ на крстъ волеѫ. тъꙁнънѡмѹ Е 30б 5 Изч Е Гр ἐπώνυμος тъꙁнънъ Нвб Ø