Старобългарски речник
тꙑсѫщьнкъ 
тꙑсѫщьнкъ м Хилядник; военачалник, командващ хиляда войника ꙇ прклѹьшю сѧ дьн потрѣбънѹ. егда родъ рождъствѹ своемѹ веерѭ творѣаше кънѧѕемъ свомъ  тꙑсѫштьнкомъ. ꙇ старѣшнамъ галлескамъ М Мк 6.21 З А спра же  тꙑсѫштънкъ. ꙇ слѹгꙑ юдескꙑ. ѩсѧ са  съвѧꙁашѧ . ꙇ вѣсѧ  къ аннѣ пръвѣе М Йо 18.12 Изч М З А СК Гр χιλιάρχος тꙑсѫштьнкъ тꙑсѫштънкъ тъсѫщънкъ тъсѫщънік тꙑсѧштьнкъ Нвб тисещник, тисящник книж остар ВА РРОДД