Старобългарски речник
тъьно 
тъьно нареч 1. Еднакво, по един и същ начин да нкꙿтоже ѹбо отъ лка не остан. да тъно вѣньцꙙ полѹмъ вьс. отъ мъꙁдодавьца бога С 63.25 да вь лѣпотѫ  на трꙁнахъ не тъьно прмета С 376.10—11 тако же  се сьдѣа въловѣьшѹ сꙙ бжю сꙑнѹ. вьлѣꙁе ѹбо къ свомъ ѹенкомъ. ꙗкоже ꙁвол съпасъ.  ста посрѣдѣ да вꙿсѣмъ тъно ꙗвтъ сꙙ С 502.11 не бѣаше же ѹ н҄его раꙁлѫеньꙗ богатѹѹмѹ  ѹбогѹѹмѹ. н полѹшааше кол вельможъ. ꙗкоже ѹбогꙑхъ  немоштьнꙑхъ ьстьнѣше. нъ тно вьсꙙ любвьѭ ꙗже о боꙁѣ. к н҄емѹ прходꙙштꙙѧ прмааше С 557.13—14 2. Точно, съответно, равностойно т тако въ мноꙁѣ молтвѣ сповѣданмъ тъно краденѹѹмѹ съложвъ ꙁлатомь л сьребромъ прнест С 42.22 тъьно ѹмѣѩ хꙑтрьць ἀντίτεχνος Съперник по майсторство, по изкуство ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ ЗЛ IIа 12 Изч С ЗЛ Гр πρὸς ὁμοιότητα ὁμοτίμος ὁμοίως тно тъно Нвб точно ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА