Старобългарски речник
тъщвъ 
тъщвъ -ꙑ прил Бърз, който извършва нещо с бързина ꙗко славꙑ своѧ номѹ не дамъ. то како тꙑ ловѣкъ сꙑ самъ сꙙ творш богъ. нъ то протвѫ томѹ трьпѣлвꙑ. тъштвꙑ на млость. а поꙁдьнъ на гнѣвъ С 33.27 Изч С Гр πολύς тъштвъ Нвб Ø