Старобългарски речник
тѹьнъ 
тѹьнъ -ꙑ прил 1. Тлъст, дебел, охранен помѣнꙑ вьсѣкѫ жръ..твѫ (!) твоѭ. і вьсесъжагама твоѣ тѹъна бѫд СП 19.4 ѡбідѫ мѩ телъці мноѕі. юнъці тѹъні одръжашѩ мѩ СП 21.13 тако прм і сѭ жрътвѫ. въ вонѭ благоѫханѣ. волꙑ хъ тѹьнꙑ сътвор. птѣнѣ хъ ѹмънож СЕ 15b 14 2. Прен. Плодороден, тучен ѣсѩ і поклонішѩ сѩ въсі тѹъні ꙁемъѩ. прѣдъ німъ пріпадѫтъ въсі съходѩсте въ ꙁемлѭ СП 21.30 гора бжьѣ гора тѹьна. гора ѹсꙑрена. гора тѹьна СП 67.16 Изч СП СЕ Гр πίων παχύς тѹънъ Нвб тучен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА